Не се гримирам. Още непорасла съм.
Броя звезди и гоня хвърчила.
Люлея мислите си. В люлка слънчева.
А сто щурци ми свирят във нощта.

Не се въоръжавам срещу призраци.
От тъмно и безсъници не ме е страх.
Понякога нахално в храма ми надничат,
но бягат, щом криле разперя срещу тях.

Такава съм си. Вятърна и неподправена.
Коронясано с наивности дете.
Жена съм аз. На тридесет и няколко.
Но с лудост донкихотовска в сърце.